advert

advert

advert

Кой съм? Какъв съм?

Кой съм аз? За приятелите Борислав или по-често Борко или Борката. За онези, които не ме познават ще се запознаем сега виртуално, а после и на живо, може би. Има и такива, не рядко анонимни, които крещят – Гуци, Медуза. Специално за тях – приятно ми е да се запознаем – Борислав съм!  Какъв съм? Варненец! И по рождение. И по убеждение. И завинаги. Какво правя? Политик съм. Това обаче не е основното ми занимание. Имам бизнес, свързан с професията ми – морски капитан. Е, някой, като един небезизвестен министър от близкото минало ме нарекоха и крадец. Не че мога да му простя, но в крайна сметка всеки сам отговаря за действията си. Особено пък за думите. Той да му мисли за Видовден. Началото му всъщност дойде с решението на съда в Страсбург.

Иначе какво?

Роден съм във Варна през лятото на 1967 г. и до днес градинката между блоковете на „Чаталджа” е едно от моите места. Там играех с приятелите си, там заедно мечтаехме за бъдещето.
Гледахме напред и надалеч.
В онези години открих и друга страст. Ветроходството. Истинското.
Не това с лъскавите мощни машини, а другото, с яхтите, в които можеш да влезеш сгънат на две. Дори само усещането, че си подчинил вятъра с платната, е достатъчно да се почувстваш свободен. Свободен по дух.
Морето всъщност е съдба за цялото ми семейство – баща ми Гуцан Гуцанов беше морски офицер, командващ подводния флот на България.

Неусетно в години намерих и другата си страст – Варна. И градът стана публичната ми кауза. Познавам Варна като родния си дом. Знам къде и какво има. Знам какво може и трябва да се направи. И знам, че в момента управлението на този град има нужда от тотално обновление. Знам, че Варна има потенциал да бъде град-държава и да е различен от всички останали в България. Не съм утопист, а идеалист.
Затова влязох в управлението. В Общинския съвет. Работих така, че варненци да са доволни, че успяваме да решаваме ежедневните им проблеми. Мечтаех за ново пристанище, втори мост на канала, съвременна икономика и туризъм. Исках Варна да бъде Барселона на Черно море и бяхме на крачка да го направим. Исках много неща да се променят и вярвах, че може да стане.

Не само вярвах, а вярвам. Въпреки спънките, въпреки ударите под кръста, въпреки междупартийните гонки на котка и мишка. И днес още ръководството на общината продължава да работи по проектите, на които дадох старт назад в годините, във времето когато бях общински съветник и председател на Общински съвет-Варна.

Защо отворих този блог сега? За да си говорим! За да чувам вас, какво мислите, какво искате, какво трябва да се случи. А Вие да чувате мен – какво и как трябва да направим, за да бъде Варна отново онази Варна – нашата си Варна! И какво правим!

Това е!

Това съм накратко!

Борислав, Борко, Борката

/както Ви харесва/:)

P.S.  Пропусах! Имам две дъщери, живеем в къща, която семейство ни дели още с куче порода самоед – Чарли и котката Франц.