advert

advert

advert

25 години въртележка

Много може да се спори, за заключенията на този материал. Ясно е обаче, че 25 години уж вървим, вървим бодро напред, а всъщност се връщаме стремглаво назад. Въртим се в кръг и си мислим, че сме стигнали донякъде, но после се оказва, че пак сме никъде. Няма как да мръднем напред, ако не развием икономиката на тази държава.  Икономика на общинско и национално ниво. Това е формулата, за да не се хвалим, че покупателната ни способност се изравнила с тази от 25 години назад.

 

Покупателната способност на българина се е изравнила с тази през 1989 година. Поне ако за измерител се ползва средната заплата. Според изследване на Центъра за либерални стратегии това се е случило в края на миналата година и дори покупателната способност сега е с 2% по-висока. В момента средната заплата е 882 лв., а през 1989 година е била 274 лева.

Изследването измерва количеството стоки и услуги, които може да се купят с дохода. Покупателната стойност на средната пенсия обаче е с 10 на сто по-малка в сравнение с 1989 г.

Според Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии при средната заплата

от 1965 година

досега има

три периода

Първият е 25-годишен, при който до 1990 г. има нарастване. Следват два срива в заплащането – през 1991 г. и в периода 1994-1997, като в края му в България имаше и хиперинфлация. След това средната заплата непрекъснато расте.

Например през 2000 година тя е била 224 лв. Седем години по-късно стига 431 лв., а сега вече е двойно по-висока. За 15 години средната заплата е нараснала с почти 400%. За същия период инфлацията е била близо 95%. Това означава, че

покупателната

способност за

този период

се е увеличила

близо три пъти

Като през последните 5 години има чувствително наваксване при нея. През 2010 г. например с една средна заплата е могло да се купят близо 580 хляба “Добруджа”, което е близо наполовина по-малко в сравнение с 1989 г. Сега количеството е равно, дори малко повече.

Сметката е подобна и ако за измерител се вземе кофичка кисело мляко. Ако изчисленията се правят през килограм свинско месо, то

разликата сега е

доста осезаема

в сравнение с

преди 26 години

Тогава заплатата е стигала за близо 61 кг шол, а сега може да се купят над 110 килограма.

Да не говорим за цената на техниката и автомобилите. През 1989 година една пералня е струвала 500 лева, което се равнява почти на две заплати. Сега с една заплата може да се купи такъв уред, че и да останат пари за почерпка за новата придобивка.

Преди 26 години цветен телевизор се продаваше за 1000 лева. За да се сдобие с такъв, семейство трябваше да задели 4 заплати. Сега с една заплата и малко отгоре за същата цена може да се купи телевизор с 3D картина.

При автомобилите положението е идентично. При социализма лада струваше към 6000 лв., но се чакаше няколко години за покупката, за която бяха небходими около 22 заплати.

Сега те се равняват на почти 20 000 лева, а най-скъпата чисто нова лада се предлага за под 17 000 лева. Освен това има и доста западноевропейски и азиатски производители, които предлагат модели за подобна цена.

Има обаче стоки, чиято цена е нараснала с толкова, че увеличението на доходите не е достатъчно, за да компенсира поскъпването.

Като например млечните произведения. През 1989 г. средната заплата е стигала за 105,5 кг краве сирене, а преди пет години – за 92. Сега с нея може да се купят около 80 кг. Но пък има десетки видове български и вносни, докато при соца имаше три – краве, овче и смес.

В унисон с жегите за измерител на благосъстоянието може да се вземе бирата. През 1989 година средна заплата е стигала да се купят 980 бири. Сега количеството е 880, което означава, че

семейство

трябва да се

лиши средно

от по три бири

на ден

Но има известно утешение, тъй като през 2010 година е могло да се купят 770 бири.

Сметките през станалите актуални напоследък цени на тока показват, че при социализма електричеството е било достъпно. Демокрацията в България дойде при доста ниски тарифи на тока. Тогава дневната бе 4,5 ст. за киловатчас, а нощната – 2 ст. Те важаха за територията на цялата страна. Сега тя е разделена на три и цените са различни в зависимост дали сте абонат на ЧЕЗ, “Енерго-Про” или ЕВН.

Средната заплата през 1989 година е стигала за 6096 квтч за бита. Сега с нея може да се купят от 4200 до 5653 киловатчаса ток по дневната тарифа.

При социализма цените на тока са се променяли веднъж на 5 години.

През януари 1970 г. дневната тарифа е била 2,2 ст. за киловатчас, а нощната – 1 ст. Следващата промяна е от началото на 1980 г., когато токът през деня поскъпва до 3,2 ст. и няма промяна на нощния. През 1985 година идва ново поскъпване- дневната тарифа се вдига до 4,5 ст., а нощната до 2 ст.

Въпреки че покупателната способност на средната заплата се е изравнила с тази през 1989 г.,

България остава

на последното

място по

заплащане в ЕС

Данните на Евростат показват, че най-ниската минимална заплата от 184 евро за 2014 г. е в България. В класацията държавите са разделени на три групи. Първата включва такива, където минималната заплата е под 500 евро на месец. Освен България в нея са Румъния (218 евро), Литва (300 евро), Чехия (332 евро), Унгария (333 евро), Латвия (360 евро), Словакия (380 евро), Естония (390 евро), Хърватия (396 евро) и Полша (410 евро).

Втората е със заплата от 500 до 1000 евро. В нея са Португалия (589 евро), Гърция (684 евро), Малта (720 евро), Испания (757 евро), Словения (791 евро).

В третата са държавите с минимална заплата над 1000 евро. Тя се състои от Великобритания (1379 евро), Франция (1458 евро), Ирландия (1462 евро), Германия (1473 евро), Белгия и Холандия (1502 евро) и Люксембург (1923 евро).

Данните на Евростат показват, че през 2007 г. покупателната способност у нас е била едва 37% от средната за ЕС. Шест години по-късно сме стигнали до 47%, но продължаваме да сме твърдо на последно място в ЕС. Сметката показва, че с такова темпо след още 30-ина години ще стигнем средното европейско ниво, т.е. някъде през 2045 г. Засега обаче пред нас са Гърция, Турция и Румъния. За сметка на това изпреварваме минимално Сърбия, Черна гора и Македония.

1 млн. души

с доход

до 340 лв.

месечно

1 милион българи имат средномесечен доход до 340 лв. Това показват данните на НАП за 2014 г. 1,4 млн. души получават между 340 и 1000 лв. От 1000 до 1514 лв. на месец вземат 268 000 души, а малко над 90 000 получават между 1514 и 2000 лв. 119 хиляди са българите, които са декларирали доходи от 2000 до 5000 лв. Между 5000 и 10 000 лв. месечен доход имат 15 700 души. 6751 българи имат доход от над 10 000 лв. на месец, показват още данните на НАП.

Със 71 лв. се е увеличил размерът на общия доход средно на домакинство за първото тримесечие на 2015 г. спрямо същия период за 2014 г. През миналата година той е бил 2801,60 лв., докато за периода януари – март 2015 г. е 2872,40 лв. Общият доход средно на човек от домакинство през първото тримесечие на 2015 г. е 1186,90 лв., при 1177,30 лв. през първото тримесечие на 2014 г., и нараства с 0,8%.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4916592
покажи / скрий коментарите

Можете да оставите своето мнение или да ни зададете въпрос

С натискането на бутона за изпращане декларирате, че сте съгласни с общите условия и правилата на ползване на страницата. Всички мнения се задържат за одобрение от редактор. Ако не виждате в момента мнението си не е необходимо да го изпращате повече от един път.

 

Още публикации