advert

advert

advert

… Чифте фонтани

Знаете ли защо в някои държави няма министерство на културата? Защото там някой е наясно, че всяко министерство е на културата. И началник на културата няма, защото той би бил началник на всеки човек, който оставя някаква следа за другите и във времето – както на създаващия следа в душите с музика, спектакъл, изложба, така и на оставящия трибуквена следа върху мазилката на жилищен блок.

 

40476-2601_960_539Да се обясни какво е култура с по-малко от десет страници, не е възможно, но пък е възможно с по-малко от десет думи: култура е всичко, което не е природа. Да погледнем снимката, направена на входа на Деветашката пещера. Пещерата е природа. Тревата, която виждаме, е природа. Постройката, или по-точно съборетината на снимката е култура. Драсканиците по стените също са култура.

Деветашката пещера се обитава от 82 вида птици, 34 вида бозайници, 15 вида прилепи, 12 вида защитени земноводни – това е природа. В пещерата все още се виждат постаментите на цистерните, в които се е съхранявало резервното гориво на министерството на отбраната – това е култура. По земята има мазни петна, остатък от изтекло гориво – и това е култура. Теренът е разкалян, няма никакви охранителни парапети, има грозни кръстосани дъски, които отбелязват докъде е достъпът за посетители – това е също е култура. Посетители дал бог, входът е 3 лева.

Съвсем наблизо входът за Крушунските водопади (природа) е 2 лева. Има обозначени пътеки, стълби, парапети (култура). Разстоянието между двата природни обекта е само няколко километра, но пещерата е в Община Ловеч, а водопадите в Община Летница. В Ловеч в час по пеене Панайот Пипков е написал с тебешир на дъската нотите на химна на българската култура, докато ученик четял стихотворението на Стоян Михайловски „Върви, народе възродени“. Култура е дума с латински произход и означава образование, развитие, възпитание, култивиране.

Когато хората казват „обичам родината, но мразя държавата“, те всъщност казват „обичам природата на това място, но мразя начина, по който то се развива и култивира, по който образова и възпитава, мразя културата на живот тук“. И под култура нямат предвид читалищната самодейност или филхармонията, а, да речем, това, което става във филхармонията.

Помните ли така наречените малки демонстрационни проекти за естетизиране на околната среда на правителството на НДСВ, иначе казано – царските чешмички. Такива неща обикновено се случват преди избори. Целта е да бъдат поставени знаци, приканващи ни да гласуваме за този, който ги е поставил. По време на малките демонстрационни проекти активисти на НДСВ регистрираха неправителствени организации и още на следващия ден спечелиха грантове по 10 хиляди лева, с които настроиха главно чешмички, тук-там алеи и дузина беседки. На всяка от тях беше поставена табелка „Построено от правителството на НДСВ“.

Като си спомня огромното възмущение от начина, по който се раздадоха тогава парите, чудя се на какво толкова сме се възмущавали. Ставаше дума за някакви си 10 000 лева все пак, които са джобни пари за днешните строители на демонстрационното естетизиране на градската среда. И какво толкова имахме против чешмичките, които все пак стават за утоляване на жажда? Спомних си – възмущавахме се, защото на фона на големите проблеми чешмичките изглеждаха точно като на свинче звънче. Сега вече изглеждат невинни и дори мили на фона на бликащите в центъра на всяко селище фонтани при наличието на все същите големи проблеми в селищата с канализацията, с пречиствателните станции, водоснабдителната мрежа. Ако пък прибавим и наводненията…

В навечерието на местните избори кметовете се състезават чии фонтани са по-високи и чие водно огледало (езерце, басейнче) пред съответното кметство е по-просторно. Фонтаните са красиво нещо, а в постоянната предизборна култура, в която живеем, създаването на видима красота е за предпочитане пред решаването на невидимите проблеми.

3201 PG(4) кметовете в момента къпят свинчето със звънчето
При това с такава разлика между финансирането на чешмичките тогава и фонтаните сега, че този път парите стигат не само за дребно строителството на предизборна агитация и не само за едро строителство зад високи огради, което се вижда от дронове, а и за покупка на изборни гласове.Какво отношение има правителството към това оводняване на селищата във вертикална посока, след като е добре известно, че те имат сериозни проблеми с водата в хоризонтална посока? Ето какво: „Искам да зарадвам кмета на Плевен проф. Димитър Стойков, че може да разчита на допълнителни 1 млн. лв., за да довърши втората част от проекта за градска среда. С тях градът ще има красива водна каскада и пеещ фонтан. Има обаче едно-единствено условие – да сключите договор с изпълнител и до края на годината да го реализирате“, това казва  министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. От своя страна министър Дончев си пожела да вижда повече майки с колички около фонтана.Да оставим настрана странния подход за решаване на демографския проблем с помощта на  бликащи води. Няма как да оставим настрана обаче избора на приоритети за подобряване на градската среда – това също е култура, управленска. Да пренебрегнеш проблеми, свързани с живота, здравето, поминъка на населението, за сметка на осветени, пеещи, каскадни и т.н. водни струи, е ниска управленска култура. Представата ми за кмет, който харчи парите с разум и предвидливост, е онзи кмет, който вместо фонтанчета на площада би построил обществена баня  в ромското гето. Не съм чувала за такъв избор. Дори чешмичките са по-защитими, защото те поне работеха. Фонтаните не работят в делничните дни, те нямат старомодната функция да разхлаждат жегата. За да не гълтат ток, в повечето градове водата им се пуска само по празнични поводи и това ги прави фойерверки не само метафорично, а буквално.

Освен на атрактивното водно-светлинно строителство 2015-а е и година на свиреп глад за патриотична гордост. В утоляването на този хипогликемичен пристъп трескаво се вади и поглъща всичко, което се намира в хладилника и фризера на миналото: паметни плочи за горяни, загинали във войните, и всички останали, които някой си е наумил да увековечи с чук и длето. В някои селища паметните плочи започнаха да конкурират по количество, грозота и безразборно поставяне некролозите. Освен това: базилики, крепости, кули, дворци и други останки, които ние възстановяваме с въображение, развихрено, та чак отвинтено от патриотарско-туристически привидения.

Има една игра в интернет, на която ви препоръчвам да не играете срещу Божидар Димитров, защото със сигурност ще ви бие с много. Казва се „КонКУИЗтадор“, задава се въпрос от българската история и ако бързо и точно улучите верния от четирите предложени отговора, копието ви се забива в завоювана от вас територия. Тази година ние забихме няколко забележителни копия, за да маркираме историческо самочувствие. В Париж – с хубава и ласкателно подчертана в музея на музеите изложба, без значение, че тя съдържа главно тракогробищна утвар, за която нямаме особени заслуги, освен че сме я изкопали. На летището – с дизайнерско-металургична скулптура на Орфей, за да се знае, че той не е монопол на Гърция. В центъра на столицата – с шестметрова фигура на Самуил с нестандартна офталмология, за да е ясно, че на когото Самуил му е бил цар, е бил българин.

Всичко това доста прилича на описаната по-горе игра, но наобратно – забиваш копия, за да внушават отговори. А отговорите, до които трябва да ни водят тези знаци, са: „Ние сме славни, но неуспяващи, защото винаги сме били жертва на някакво подло робство. Земята ни е кърмилница на цивилизация, ритоните ги копаме като картофи, но винаги ще се намери кой да ни ослепи войниците, да ни открадне планината на Орфей, тъй че ние: А/ не сме виновни, че сме на това дереждже; Б/ напротив – трябва да се гордеем, че сме опазили българщината в условия на дълги и жестоки робства; В/ при това положение не се налага да правим каквото и да било, освен да се гордеем, защото и без това нищо не зависи от нас. Който е съгласен с тези отговори, моля, да гласува за „Време разделно“ като любим филм.

Всичко това щеше да е що-годе обяснимо, ако се случваше по онова далечно време, когато в Европа са се правили паметници с анатомичната прецизност на  паметника на цар Самуил. Само че сега е 2015 година и: А/ Повечето българи са съвсем наясно с гръцките курорти, но несъвсем наясно какви разправии сме имали с Гърция, при които Василий е ослепил бойците на Самуил. Б/ Българските гурбетчии нямат никакво основание и намерение да се връщат от Гърция, чиято криза е изправила на нокти света. В/ В турските курорти се отнасят с нас като с най-драги комшии и много ще се изненадат, ако им кажем, че сме били под тяхно робство. Г/ Македонците твърдят, че не са българи, но не знаят какви са, що са и какво да правят, което е най-голямото доказателство, че са българи. Извод: не само фиксацията ни към миналото е патологична, но и средствата, с които я изразяваме, са старомодни.

Какво е общото, ще попитате, между фонтаните и паметниците? Общото е, че те се намират на едно и също място – в политическите потьомкински села. Този израз идва от живота, за да покаже как може да се имитира животът. Фаворитът на Екатерина Втора граф Потьомкин в престараването си да улесни своята господарка разположил по брега на Днепър декори на благоустроени села, сред които щъкали щастливи селяни в съответните носии. Този театър бил устроен за пътуващите по Днепър високи гости на руската императрица, които тя искала да увери, че народът й живее добре. На площадите на българските политически потьомкински села бликнаха фонтани, като че ли нищо друго не им е вече нужно и можем да си позволим този разкош. Издигна се паметник с царска корона, извиха се крепостни стени, извисиха се кули с бойници, за да се знае и помни славната история. Вярно, липсват ни някои насъщни неща, но тях може да си ги нарисуваме досущ като един Потьомкин.

Общото между фонтаните и паметниците също така е, че те са знаци, следи, по които ще се разчита културата на днешните ни дни. И тя вероятно ще бъде разшифрована така: Естетизирането на градската среда през 2015 година свидетелства за развитие с приблизително два века назад във времето и за съображения, с около стотина-двеста километра на юг в пространството. Създадени са главно обекти, които нямат нищо общо с проблеми на настоящето, а целят да похитят бъдещето с патриотични заклинания от миналото.

Снимки: Костас АНАСТАСИУ

покажи / скрий коментарите

Можете да оставите своето мнение или да ни зададете въпрос

С натискането на бутона за изпращане декларирате, че сте съгласни с общите условия и правилата на ползване на страницата. Всички мнения се задържат за одобрение от редактор. Ако не виждате в момента мнението си не е необходимо да го изпращате повече от един път.

 

Още публикации