advert

advert

advert

Приемственост в политиката – най-накрая лъч светлина

Още миналата седмица имах възможност да кажа, че за първи път от години има приемственост в политиката. И да благодаря на транспортния министър Ивайло Московски, че подписа договора за проектиране на новия интермодален терминал, което е начало на изграждане на новото пристанище. Онези, които ме познават знаят, че новото пристанище е кауза за мен. Кауза, защото Варна заслужава да бъде на нивото на европейските градове, които още преди години са превърнали товарните си портове и магазии в атракционни зони.

Продължаването на проекта, а не отново спирането му, както беше по време на първия мандат на ГЕРБ, ми дава надежда, че въпреки политическите различия държавата все пак има шанс да върви напред.

Върнах се назад в годините – вече далечната 2005 г., когато за първи път обявих, че имам намерение да възродя една стара идея – а именно товарното пристанище на града да бъде изнесено от центъра и мястото да стане атракционна зона. И в никакъв случай, не искам никой да твърди, че тази идея е моя – авторска. Тя е с много по -дългогодишна история. Тогава през 2005 г. я извадих отново в публичното пространство. И досега не съм спрял да говоря и да работя за нейното реализиране.

През 2007 г., тогава като председател на общинския съвет, заедно с кап. Данаил Папазов, директор на пристанището и кап. Веселин Генов, председател на УС на Българска морска камара и група журналисти отидохме да проучим опита на Генуа и Барселона за това как са превърнали старите си пристанища в модерни зони за отдих. Част от тези журналисти, после се превърнаха в критикари на проекта и защитници на други тези, но не ги съдя. Всеки сам отговаря за себе си.

От това пътуване се върнахме „въоръжени“ с планове и идеи как най-лесно и бързо можем да започнем осъществяването на проекта. Разговорите на място в Генуа и Барселона ни дадоха увереност, че можем да се справим и че няма нужда да откриваме топлата вода. Само трябва да приложим вече далия резултат опит и да работим.

Много работа ви чака, ни каза тогава Бруно Ферари , директор на контейнерния терминал в Генуа. Същото потвърди и Джовани Нови, президент тогава на “Пристанищна администрация” – Генуа. Идеята за изнасяне на порта там се родила през 1982 г. във връзка с 500-та годишнина на града. Тогава общинският съвет и кметът на града решили, че трябва да върнат територията на товарния порт на гражданите и да направят зона за отдих, яхтени кейове и пасажерски терминал.

Като начало били проведени разговори със съответните държавни власти, които финансирали строежа на новия контейнерен терминал, с което бил даден старт на изнасяне на товаро-разтоварните дейности далеч от центъра. После той бил отдаден на концесия, като за разлика от България, тя се дава от местната пристанищна администрация, която не е централизиран орган. Концесионерът получава право да управлява терминала за 25 години като плаща съответна такса на портовите власти. Ако той поиска да инвестира в кея дължимото се намалява с 5 до 50 процента.

Постепенно започнало и преустройството на старите кейове и магазии. И сега първият кран, изграден от дърво в Генуа е издигнат на пиедестал. Част от старите кранове са оставени по местата им само за атракция. На мястото на бившите складове има красив хотел, търговски център, Аквариум. За да е пълна картината в морето е закотвен макет на корабен кран – бига. На най-дългото рамо е монтиран асансьор, който срещу 1 евро дава възможност за панорамен поглед отвисоко. Останалите държат купола на ледена пързалка. Заведенията наоколо са от типа наколни. Местните жители и гостите на града използват платформите и за плаж. Яхтите са многобройни, пръснати по цялата територия. Зоната около порта непрекъснато е оживена. Потокът от хора не спира както денем, така и нощем. Всички тези дейности носят много повече печалба за града отколкото товарните дейности, обясни тогава Джовани Нови.

9c1b0c0c17d2f76e06e994c41da0199d800px-Genova-Porto_antico-Magazzini_del_Cotone

На практика преустройството продължава години. Пристанището се управлява от нарочна компания – “Порт антик”, в която 33 процента държи общинския съвет, 30 процента “Пристанищна администрация”, а останалите частни инвеститори.

Рождената дата на плана за преустройството и развитие на пристанището в Барселона е от 1987 г. Тогава общината и пристанищните власти си дават сметка, че портът става неизползваем в това състояние. Правят изчисления, че за проекта ще се нужни 300 млн. евро. Държавата дава 50 млн. евро, а останалите 250 млн. идват от вложения на концесионери, които получават правото да строят и работят там след конкурс. За всяка отделна сграда или кей се обявява международен конкурс. Реално строежът започва през 1990 година. Финалът е сложен през 1995 г. Първоначално пресметната сума набъбнала до 600 млн. евро.

За пример послужили пристанището в Лондон и портове в Холандия и Щатите. Като начално общинските власти одобрили устройствен план на новата територия, правилата на застрояване и какво точно трябва да бъде изградено. Само след няколко години кейовете се превърнали в алеи за разходка, обилно “гарнирани” с палми. Цялата зона заема 55 хектара, разказа Енрике Калденте Люке, технически директор на фирмата, която се занимава с оперативното ръководство на пристанището. Иначе то се управлява от борд на директорите, или обществен съвет, в който влизат представители на държавата, на общинските власти, на операторите и браншовите организации. Общината печели от процента участие, който има в пристанището.

Повече от 16 милиона души на година минават през атракционните зони – впечатляващ Аквариум, бънджита, кафенета, детски забавления и търговските центрове в порт Барселона. Яхтите са хиляди. Под всеки кей има подземен паркинг. Пасажерският терминал посреща най-големите световни лайнери. Над цялата зона минава лифт, от който се открива гледка както към пристанището, така и към града.

Barcelona-Port-olimpic7260+large

И тогава и сега продължавам да твърдя, че Варна повече от всеки друг град заслужава да има подобна пристанищна зона. Винаги съм бил наясно, че тази визия няма как да бъде постигната за две или три години. Ще се сменят поколения и управници, но направеното ще остане завинаги като символ на града.

Затова след тази визита започнахме да работим на пълни обороти. Проведохме преговори с държавата за мястото на новия терминал. Общината и държавата подписаха меморандум за пристанището и мястото на новия терминал – в езерото срещу Максуда. Намерихме и финансиране за строежа му – 160 млн. eвро заем от японското правителство, при изключително нисък лихвен процент. Строежът трябваше да започне през 2011 г. Тогава за съжаление се смени властта на върха в държавата. И новото правителство – кабинетът Борисов 1 отсече: връщаме парите на Япония, няма да ги дадем на Варна, няма да правим нов терминал и проект за ново пристанище, а ще отдаваме настоящето на концесия.

Говорих тогава, писах писма, че това е национален проект, че той не е само на Варна , че никой няма право да лишава града ни от този проект – но без резултат. Проектът беше спрян, а средствата от така наречения японски заем – отидоха другаде. Не във Варна.

През 2013 г. след изборите надеждата, че проектът ще го бъде, отново се върна. Вече като депутат, проведох поредица от срещи и разговори с министри от кабинета на Пламен Орешарски. Самият той беше убеден, че този проект е добър за Варна и така държавата отпусна 15 млн. лв. за проектиране на интермодалния терминал. През 2014 г. служебното правителство отказа да подпише договора със спечелилия конкурса кандидат и така отново бяхме на крачка проектът да бъде стопиран. Затова не спрях да говоря по темата в публичното пространство, написахме писмо до служебния министър на транспорта, сега настоящ на туризма Ангелкова, с искане да не се спира отново развитието на Варна.

Заради всичко това сега няма как да не похваля министър Московски, който подписа договора терминалът да бъде проектиран. Ако държавата не беше се бавила толкова само след три месеца – лятото на тази 2015 година, можеше да започне и неговото строителство.

Сега обаче вай-важното е, че нещата тръгват, както споделих тук наскоро. Новият терминал ще позволи изнасянето на пристанищните мощности от настоящия порт и ще освободи място за реализиране на планирана вече години наред атракционна зона. Не бива да се заблуждаваме обаче, че ако освободим една малка територия, така както предлага кметът на Варна, то това ще е добро решение. Винаги съм смятал, че големите проекти не бива да се работят на парче. Трябва ясен план какво, кога и как да се случи, за да не изглежда нещо ново като кръпка.
Не мога да не съм доволен и от факта, че дори и сега, след седем години, в община Варна продължават да работят по проекта за новото пристанище – така, както го поставихме ние. В новия план за развитие на туризма общинските експерти са изписали и изграждането на яхтеното пристанище, и пасажерския терминал, и нов аквариум, и атракционни заведения, и залата за концерти. Пропуснали са подводницата музей и още някои други важни детайли, които имам предвид.

Снимки: Интернет

покажи / скрий коментарите

Можете да оставите своето мнение или да ни зададете въпрос

С натискането на бутона за изпращане декларирате, че сте съгласни с общите условия и правилата на ползване на страницата. Всички мнения се задържат за одобрение от редактор. Ако не виждате в момента мнението си не е необходимо да го изпращате повече от един път.

 

Още публикации