advert

advert

advert

Докато държавите лидери се дебнат, България e в очакване… на Годо

Материалът е на Пламен Градинаров, публикуван във вестник „Народно дело“

Посрещнахме 2016 г. с фойерверки и шампанско и с пожелания да е мирна и щастлива. Дано! Но надали!
Изминалата 2015 г. доказа, че събитията, които ни заобикалят, излизат от рамките на баналното политическо ежедневие и носят в себе си историческо значение. Едва ли е възможно днес да се направи пълен, точен и всестранен анализ на политическата динамика в световен или регионален мащаб, но някои неща като че ли вече могат да се дефинират, повече или по-малко точно.
Преди всичко 2015 г. утвърди започналото през 2014 г. трансформиране на еднополюсния в многополюсен свят и пренареждане на цялата световна система и планетарни структури. Старите правила вече не действат. Процесът на преформатиране на международните отношения ще продължи по нови правила. В ход са епохални промени, които ще определят развитието на световната цивилизация за векове напред.
През 2014 г. беше въведен терминът хибридна война – първоначално за САЩ и американската стратегия, по-късно – и за Русия. Хибридната война е многопластова, ешелонирана война, насочена към разгром на противника и смяна на неговото правителство чрез използване на съгласувани по време и място различни политически, военни, диверсионни, финансови, икономически, информационни инструменти, в съчетание с подкрепа и негласно управление на вътрешната опозиция. Целта е чрез вътрешни безредици и дори граждански войни да се предизвика сваляне на правителството на атакуваната държава, поставяне на власт на удобно марионетно правителство, което с инструментите и ресурсите на атакуваната държава да достигне набелязаните от атакуващия цели.

8 - 9 - 2

Защо точно сега се развиха така бурно събитията в света?

Сложна амалгама от обективно действащи процеси и субективни решения на световния политическия елит доведоха нещата до днешното им състояние. Все пак базисът е в борбата за притежаване на привършващите въглеводородни енергоносители (нефт и газ), на суровини и пазари за бълващата материални средства модерна икономика. Климатичните промени катализират някои от тези процеси.
Ако оценяваме днешните събития с категориите на хибридната война, то трябва да кажем, че третата световна война отдавна е факт. Днес са видими поне 8 фронта на тази война (Украйна, миграционната вълна в Европа, ИДИЛ, Югозападна Турция, Персийския залив, Афганистан, Либия, Корейския полуостров), съществуват и няколко потенциални (Иран, Южнокитайско море и други). Сред параметрите на средата за сигурност има едно измерение, на което често не се отдава необходимото внимание: това е едновременното протичане на кризите и тяхното взаимодействие.
Кое обединява действащите днес фронтове в една световна война?
Преди всичко целта на водените бойни действия – притежание на последните запаси на нефт и газ и пътищата за тяхното транспортиране до главните консуматори. На второ място, това са главните противоборстващи страни, еднакви на всички фронтове (открито или в сянка). От едната страна са САЩ, страните от Европейския съюз, Саудитска Арабия и повечето емиратства от региона на Персийския залив. Втората страна се дефинира преди всичко с участието на Русия, Китай, Индия, Иран, Бразилия и страните от Централна Азия, участващи в БРИКС и в Шанхайската организация за сътрудничество. Тези състави не са съвсем хомогенни, във всяка една от страните съществуват определени разногласия, които водят до различния активитет на всяка една от  държавите.
През 2014-2015 г. САЩ бяха изтласкани от Евразия (в това число и неправителствените организации, финансирани от Джордж Сорос). САЩ не  бяха допуснати дори като наблюдател  нито в БРИКС, нито в Шанхайската организация за сътрудничество. Поради това през 2015 г. за САЩ най-важно бе сключването на споразумение за трансатлантическо търговско инвестиционно партньорство с Европейския съюз, т.е. общ пазар на Запада. Графикът за подписване на споразумението обаче, засега не се реализира, подписването е отложено за 2016 г., а вече има и страни (Гърция, например), които обявиха намеренията си да наложат „вето“ за този документ.
През 2016 г. предстоят президентски избори в САЩ. Президентът Обама не крие желанието си да се измъкне сух поне от две войни. Едната очевидно ще е Афганистан. А втората – Украйна или Сирия?

Европейският съюз преживява тежки моменти

8 -  9 -  3

В нарастващата конфронтация с Русия ЕС трябва да поддържа американската позиция за атлантизиране и милитаризиране на Украйна, а това изправя Киев пред икономически и политически колапс, разпадане на страната или нов преврат. На този фронт, само на украинска територия са съсредоточени 90 хилядна украинска армия и 40 хилядна проруска групировка. Подкрепа, финансиране и въоръжаване страните получават отвън, което вещае начало на широкомащабни военни действия. Конфликтът в Украйна е и най-опасен за световния мир. Тук се оформя най-острият сблъсък между двете световни супер сили, а Европейският съюз би играл в такъв конфликт ролята на пушечно месо.
От доста време текат дезинтеграционни процеси вътре в самия Европейски съюз. Сериозни са претенциите на Великобритания към Съюза, Лондон говори доста отчетливо за напускане на организацията. За 2016 г. е назначен референдум, на който англичаните ще кажат своята дума за членството на страната си в Евросъюза. А е трудно да си представим Европейския съюз без този така ключов участник.
Дезинтеграционните процеси в Европа бяха силно повлияни и от мигрантската вълна. Вече шест държави от Евросъюза вдигат старите гранични съоръжения, връщат старите правила за влизане в страните им. Налице са откази за приемане на бежанци, за изпълнения решения на Европарламента. Мигрантският натиск върху Европа и перспективата за увеличаването му вещаят дестабилизация и нанасяне на дълготрайни негативи върху страните на континента. Това, в съчетание със симптомите за финансови трусове тази есен, спад на фондовите пазари, срив на световните борси предсказват и начало на световна финансова криза.

ИДИЛ изгуби важни територии

8 -  9 -  5

ИДИЛ загуби част от контролираната от нея територия след активизиране действията на Русия и сирийската армия през 2015 г. И спечели нови територии – в Афганистан. По британски данни, сега в Афганистан се намират поне 1600 добре подготвени и екипирани бойци на ИДИЛ, които се опитват да отвоюват територии от талибаните. Битките се редуват с битки с правителствените войски. Така или иначе, сега ИДИЛ е отвоювал 4 уезда в приграничната с Пакистан провинция Нангархар. Дали ИДИЛ ще успее трайно да отвоюва територия от Афганистан, е въпрос на бъдеще, но досегашните събития като минимум дефинират сериозен неин боен потенциал. В съчетание с факта, че отново в Афганистан мащабно се възражда „Ал Кайда“, тези успехи на ИДИЛ пораждат безпокойство за едно потенциално обединение на двете терористични формации. Още повече че и зад двете все по-открито стои Саудитска Арабия, а тя само през 2015 г. закупи от САЩ въоръжение и боеприпаси за 63 милиарда долара!
Прякото и косвено противодействие на ИДИЛ изисква преди всичко Международните сили да преустановят двойственото си отношение към ИДИЛ и използването и за свои цели. Само с авиационни и ракетни удари военна победа не може да се постигне. Докато кракът на пехотинеца не стъпи на една земя, тя е все противникова. Следва да се проведе наземна операция. И тук следват вече трудно достижимите точки на една евентуална договореност: за целите на сухопътната операция да се сформира коалиция с участието на Русия и страни от региона; да се спре вливането на свежи сили, въоръжение и пари от съседни страни и от Европа и ред други.
Русия започна остро да се противопоставя на намесата в нейните вътрешни работи и се сближи с Китай в БРИКС и ШОС, като инструмент за изграждане на глобална антиамериканска и въобще антизападна коалиция.

Русия поема невъзможна мисия

8 -  9 -  4

Мисията на Русия е трудна, може да се каже – мисия невъзможна. Страната е в сериозна демографска криза. Паралелно с това, пикът в икономиката на Русия бе през 2013 г., когато брутният вътрешен продукт достигна 2,1 трилиона щатски долара – осем пъти по-малко от икономиките на САЩ или Европейския съюз, 4 пъти по-малко от Китай, или с 11% по-малко от Великобритания. През 2014 г. БВП спадна до 1,9 трилиона долара, а през 2015 г. – до 1,2 трилиона долара (по-малко от БВП на Корея, на щата Тексас или Ню Йорк). Сред причините за този спад могат да се посочат липсата на диверсификация в руската икономика (експорта разчита основно на енергоносители и някои суровини), водената срещу Русия хибридна война (сваляне цените на нефта, икономическите санкции и др.), както и големите разходи за реновиране на въоръжените сили (по някои данни преките военни разходи достигат до 40% от БВП). Модернизацията на въоръжените сили е на около 50-60% от планираното, тоест нужни са още средства. През последните няколко години руският президент Владимир Путин неколкократно удиви света с използване на военна сила. Напълно резонно, през 2016 г. от Кремъл могат да се очакват нови сюрпризи. Въпросът тук по-скоро е доколко може да издържи икономиката на Русия и доколко – средната класа, която е гръбнакът на цялата структура, създадена от апарата на президента Путин. Много въпросителни крие и все по-откритият сблъсък на Русия със Саудитска Арабия на нефтения пазар. Докато Владимир Путин се опитва да превърне Русия в голям играч в Близкия изток, Саудитска Арабия започна настъпление на традиционен руски терен, доставяйки евтин суров петрол на Полша. На азиатските пазари Русия вече е сериозен конкурент на саудитците. Този процес може да прерасне в по-открит сблъсък между двете най-големи износителки на петрол, които и без това са един срещу друг в сирийския конфликт. Икономиката и на двете страни зависи от нефта и отстояването на своята територия на този пазар е въпрос на оцеляване.
Китай става все по-силен и вече е кандидат за световен лидер. През изминалата година прехвърчаха искри директно между Китай и САЩ по спорни въпроси за няколко рифа в групата острови Спратли в Южнокитайско море. Но и неговата икономика се задъхва, очакванията са китайския икономически растеж в следващите 15-20 години да спадне до 2,2- 2,5%, което ще има много преки и странични влияния в целия свят.

През 2016 г. се очаква активизиране на два нови фронта. Вероятно Израел ще се изправи по- остро срещу Иран, във връзка с иранската ядрена заплаха, а споровете около китайските действия по островите Спрадли в Южнокитайско море ще подгреят обстановката в тази част на света.
Като цяло, Русия и САЩ не са готови за пряк военен сблъсък нито за водене на продължителни мащабни бойни действия. Напрежението между тях обаче предизвиква вече надпревара във въоръжаването. Развитието на ядрените сили на двете страни, в съчетание с изграждането на съвременна противоракетна отбрана може да наруши стратегическия ядрен баланс. Ситуацията днес е взривоопасна. Световният елит няма да се смири и ще протакат своя край, докато нещата не рухнат сами. Заради това 2016 г. ще бъде отново година на война, на икономически хаос, на финансов крах, на следваща велика криза. И най-важното – ще продължи войната на САЩ срещу Русия и лично срещу Путин. Решението беше взето окончателно и не подлежи на обжалване. Ще бъдат интензифицирани войните в Украйна и Сирия, като два основни фронта; ще се разширява войната с цените на нефта и газа. Риск от световен термоядрен конфликт крият крайността на целите, поставени от всяка една от страните. Трудно можем да преценим, колко още може да натиснат САЩ и НАТО в екс- съветското пространство, преди Кремъл да натисне копчето. А ако Русия и Китай въведат заплащане на енергоносителите с рубли и юани, вместо с долари, дали прословутото копче няма да го натиснат в Белия дом? А има и множество междинни варианти, възможности за провокации и какво ли още не.
Тревожната ситуация очевидно е причината да нараснат рязко гласовете на авторитетни личности и организации по света за нормализиране на отношенията с Русия и предотвратяване на евентуален сблъсък. Последният пример за това бе предложението на работна комисия от бивши министри на отбраната, външните работи, посланици от Великобритания, Полша, Турция, Русия и други страни за свикване на Съвета НАТО – Русия и приемане на меморандум за гарантиране на взаимната сигурност с конкретни мерки до 2030 г., по подобие на този между САЩ и Китай. Проблемите обаче навеждат на мисълта, дали не ни е необходим нов Хелзинкски процес.

23 - Analiz 1

Страната ни е в сложна ситуация

Стратегическата ситуация за България и край България в момента е много сложна. България има малшанса да попада в геополитическата сфера на влияние на две свръхамбициозни държави – Турция и Русия, държави с имперско минало и мислене и нескрити глобални претенции. Тук не е въпросът да се държим като футболна агитка, която поддържа своя отбор. Или по-точно трябва да бъдем в агитката на българския отбор. Когато си малка, бедна държава, ситуирана между две държави с имперско минало и имперски амбиции, дори тези твои съседи да не правят нищо в твое направление, тяхното влияние по един или друг начин влияе на твоите решения и действия. А какво става, ако тези гиганти решат да предприемат нещо по-решително спрямо теб?
Всъщност, напоследък виждаме как и Турция, и Русия правят точно това – мобилизират своите лобита и агентура за влияние и  въздействие, предприемат действия и преследват амбиции, които са в застрашителен разрез с българските национални интереси. Независимо какви са нашите пристрастия на индивидуално ниво, трябва да помним народната мъдрост, че когато атовете се ритат, магаретата теглят. А Русия и Турция се сритаха, при това здраво. И не им е за първи път – от XVII до XX век двете държави са воювали помежду си 14 пъти!
България заложи своята национална сигурност единствено на Европейския съюз и НАТО и проспа трагично момента да изработи ефективна външна политика, политика за вътрешен ред, отбрана и сигурност. Ние не отчитаме адекватно страшните рискове, които поражда меренето на мускулите на двамата ни могъщи съседа, надяваме се НАТО да ни спаси. Това не са две боричкащи се козлета, това са два разярени бика, които могат и да не мирясат, докато не потрошат всичко около себе си. И с много висок процент на вероятност можем да предвидим, че сред „по-по-най“-губещите от такъв сблъсък ще бъде България. Защото си позволяваме да се държим наивно, не мобилизираме способния си за задълбочено и визионерско мислене политически, научен, експертен и професионален  ресурс, за да изработим ефективна стратегия на поведение, а си назначаваме отговорните за тези дейности хора по политически, корпоративни и лични съображения. Наблюдаваме с аристократична надменност или с кръгли, неразбиращи очи ставащото около нас. На правените директни или завоалирани териториални претенции към нас нямаме адекватна реакция. Нямаме, защото, не без външен натиск, имунната система на държавата бе срината, защитните й възможности са доведени под критичната точка. Това се отнася за всяка обществена сфера, включително армията и специалните служби.

23 - Analiz 3

Турцизирането се представя за „успешен етнически модел“

Страната гъмжи от чужда агентура, главно турска. Емисари на една дузина ислямски фундаменталистки организации шетат безнаказано в българския разграден двор. Безпрепятствено се турцизира населението в Родопите, където успешно се прилага доктрината на турско-ислямския синтез (щом си мюсюлманин, значи си турчин), обявена от някои доморасли набедени политици за „успешен етнически модел“. Всичко това е част от схема за ерозирането на България, за нейното федерализиране и превръщането на определени райони в автономни области и мюсюлмански анклави. Опасността от федерализиране на българската държава стои пред вратите ни и тя се засилва паралелно с инвазията на исляма, който маркира все повече територии у нас. Избрани от нас самите политици правят публични изявления, като тези например:
„Постоянно тече един процес на прекрояване на границите – съобразно с етническите граници. Дали в явна форма – тоест радикално, със сила, с войска, с танкове – или в тиха форма, пълзяща, уж умна, уж с използване на демократични трикове… Това ще продължава!“ (Ахмед Доган – 2012 г., с. Бял извор – Ардино)
„България е зажадняла за вас, България ви чака, чакат ви Родопите, Добруджа и Айтоското поле, и Лудогорието. Моят благороден, велик, смел турски народ няма ли да им даде да разберат…, ще го направи, нали?“ (български журналист, преподавател, депутат от ДПС и главен секретар на Главното мюфтийство в България Хюсеин Хафъзов – 2014 г., гр. Чорлу – Турция).
Канят хората. А ние, другите – чакаме. Кого? САЩ? Русия? Турция? Май че очакваме… Годо!

 

покажи / скрий коментарите

Можете да оставите своето мнение или да ни зададете въпрос

С натискането на бутона за изпращане декларирате, че сте съгласни с общите условия и правилата на ползване на страницата. Всички мнения се задържат за одобрение от редактор. Ако не виждате в момента мнението си не е необходимо да го изпращате повече от един път.

 

Още публикации